VirtualBox е програма за виртуализация. С нейна помощ можеш да създадеш виртуални машини с различни настройки за виртуален хардуер и да инсталираш най-различни операционни системи. Приложенията на един виртуализатор са много. В този пост ще споделя само някои от тях, но те всички са били изпробвани лично от мен. Мисля, че ще откриеш вдъхновение за следващия си проект.
Държа да отбележа обаче, че този пост не е рекламен/агитационен. Най-малкото VirtualBox (базовата инсталация) е безплатен и свободен софтуер. Неговият Extension Pack (който осигурява допълнителна мощ) е безплатен за лично и некомерсиално ползване. А ако ти трябва комерсиален enterprise лиценз за последния – той е на сравнително прилични цени. Повече за лицензите можеш да прочетеш от тук.
Така че говорейки си за причините за употреба на VirtualBox и възможностите за употреба, които ще опиша, можеш съвсем спокойно да приложиш принципите за всичко това към всеки един друг виртуализатор по твой избор.
Защо ми е нужна програма за виртуализация като VirtualBox?
Да приемем, че искаш да пробваш различна операционна система, но без да ти се налага да променяш нещо по твоя компютър. А може би искаш да видиш как дадена промяна би се отразила на текущата ти система, но без риск за нея от реалното ѝ прилагане. Тук си говорим, че не желаеш да се занимаваш със заделяне и форматиране на допълнителни дялове (особено с различна файлова система от вече наличните).
Не искаш да преминаваш през опцията за Dual-Boot (така имаш възможност за няколко операционни системи на една физическа машина, като избираш коя да стартираш при рестарт/включване на компютъра). И в никакъв случай не желаеш да рискуваш загуба на информация от хард-дисковете си в следствие на всички възможни гимнастики, свързани с всичко това.
Нека да приемем и че нямаш излишни свободни хард-дискове, които да сменяш непрекъснато в компютъра ти за тестови цели и не си заринат с множество резервни компютри, на които да тестваш.
Всичко това следва да ти отговори на въпроса по следния начин – VirtualBox (и всеки подобен виртуализатор) ти е нужен за бързо тестване на операционни системи на виртуален хардуер, без риск за твоя физически такъв. Това спестява време и усилия и дори ти дава допълнителни възможности за бекъп на виртуалните машини. Virtualbox е мултиплаформен и има версии за Linux, Windows и MacOs.
За какво мога да използвам VirtualBox или друга подобна програма за виртуални машини?
Тук идва момента да ти опиша някои от моите проекти и употреби на VirtualBox. Нека да започваме!
VirtualBox за тестови машини за нови операционни системи:
Използвам VirtualBox от най-първите му версии. Определено този виртуализатор ме грабна с възможностите си за лесна, сигурна и безплатна работа с различни операционни системи.
Разбира се тук говоря за цената на самия VirtualBox като програма, която е безплатна. Напомням, че трябва да се уважават и спазват лицензите на всички софтуерни продукти и ако нещо е платено и искаш да го ползваш дори и под виртуална машина – купи го.
Винаги, когато е излизала нова версия на различна Linux дистрибуция или дори нова Windows OS и аз съм бил изправен пред дилемата дали да премина към някоя от тях, аз съм се възползвал от VirtualBox за едно бързо тестово „разцъкване“, докато преценя дали желая тази операционна система да се озове на физическия ми хардуер като основна.
VirtualBox като „емулатор“ за програми от различни операционни системи:
Думата емулатор неслучайно е в кавички. VirtualBox няма как да бъде емулатор. Но тази програма за виртуални машини ти предоставя възможност да пуснеш всяка операционна система, инсталирана чрез нея в така наречения „seamless mode“. Това на практика ти осигурява прозорците на програмите от guest операционната система директно в host операционната система.
Разбира се виртуалната машина си работи и всичко по нея е налично, просто излишни елементи като десктопа вече не са видими в този режим. Оставаш с всички прозорци на програмите, които си стартирал (или ще стартираш тепърва) и в зависимост от вида на guest операционната система – поне една лента с меню и трей зона. Последното може да е леко дразнещо – представи си host windows и guest windows и двете долни ленти са една над друга. Но пък винаги имаш възможността да скриеш една от тези ленти (когато не я ползваш) или да я преместиш на по-поносимо място.
Сега остава само въпросът с достъпа на файлове от твоя host към твоя guest. Да речем искаш да обработиш снимки от твоя Linux host чрез Photoshop на твоя Windows guest. Тук можеш или да се възползваш от възможностите на VirtualBox за споделяне на файлове чрез общи директории между двете операционни системи или чрез възможността за drag&drop на файлове в двете посоки. Тук е важно и да разрешиш и споделения clipboard за лесно копиране/пействане на всякаква друга информация между guest и host и обратно.
VirtualBox за виртуални сървъри:
Настройката на един виртуален сървър (да речем Ubuntu Server) под VirtualBox може да е много лесна и сравнително бърза (в зависимост, от целите за употреба). Така можеш да подкараш различни решения на различни сървърни инстанции под една шапка. Примерно сървър за WordPress с custom домейни и виртуални хостове, сървър за Pi-Hole, сървър за home security, сървър за домашен клауд и много други възможности.
VirtualBox като средство за home office:
В условията на пандемията от COVID-19 много фирми преминаха в режим на home office работа. Поради стечение на обстоятелствата аз нямаше как да взема фирмен лаптоп за работа от вкъщи. Затова след дискусия със системния администратор избрах варианта за виртуална машина с Xubuntu (за по-голяма лекота).
Тази виртуална машина беше със сериозни настройки за по-добра сигурност. Криптиран виртуален дял, изискващ стабилна парола при старт, липса на всякаква комуникация между guest и host (никакви споделени файлове и clipboard) и допълнителни настройки вътре в guest-а.
Логвайки се в него аз можех чрез VPN и RDP да работя безпроблемно на служебния си компютър (който се намираше в офиса). Връзката беше сигурна и надеждна и само от време на време изпитвах лек лаг при споделяне на екран по време на разговор с колегите. Една голяма част от задачите ми можех да изпълнявам и директно в guest операционната система, без да има нужда да съм свързан със служебния компютър.
Съвсем спокойно се възползвах от опцията за два виртуални монитори (тъй като и без това имам два физически монитори) и така изживяването беше все едно се намирам пред инсталирана операционна система директно на физическа машина. В рамките на няколко месеца всичко това работеше безотказно.
Най-важното от всичко беше, че личният ми физически компютър не беше свързан с офисната мрежа по никакъв начин и нямаше никакъв достъп до нея. Просто виртуализацията на VirtualBox беше достатъчно надеждна и сигурна, че интернет трафика на guest-a да е различен и сигурен от този на host-a. Дали това решение е било най-доброто – сигурно не. Но обстоятелствата бяха такива и за мен беше една чудесна опция, която ми позволи да работя спокойно и безпроблемно.
Към настоящият момент вече работя по друг начин и с други средства, но винаги ще помня опита от тези месеци, в които VirtualBox ми беше от огромна полза.
Разказах ти за моя опит с VirtualBox. Ти би ли пробвал тази програма за виртуализация и какъв би бил твоя проект?
Ще се радвам да споделиш в коментарите под поста. 🙂 Ако имаш и въпроси, на които мога да помогна, можеш да ги отправиш пак там или по един от начините, представени в страницата за контакт.
До нови срещи и успех с работата с VirtualBox!
Страхотна статия!