Бизнесът е война! Константна, жестока, безмилостна война. Всяка битка в нея цели да постигне надмощие над конкурентите, повече потребители и съвсем логично – повече печалби. Ресурсите следва да бъдат разпределени и използвани внимателно, а войниците следва да бъдат винаги готови.

Дали това ще се случи зависи от генералите.

Да, уважаеми мениджъри – става въпрос за вас. Успехът или провалът на следващата ви военна операция са изцяло във вашите ръце. Въпросът е дали наистина желаете да постигнете успех?

Истината е, че всичко ще зависи от мотивацията на вашите специалисти и сътрудници. Тоест дори и ресурсите на вашата компания да не са в огромни количества, това не би било решаващият фактор за успех. Армията ви може да води ефективна война и с оскъдно въоръжение и липса на подкрепление, ако е убедена, че каузата за която се бори е правилна. Спомнете си актуални примери от историята, в които войници са нападали противника буквално с голи ръце и са побеждавали. Имало е жертви, но те са били готови да рискуват живота си, знаейки, че по този начин ще донесат победа за техните братя по оръжие, за генералите им и най-вече за честта на тяхната родина.

Вие можете ли да мотивирате вашите войници да се бият за вас до такава степен? Можете ли да ги накарате да идват всеки ден на работа в пълна бойна готовност, копнеейки за вашата следваща заповед и жадувайки за крайната победа?

Какво мотивира един служител? Само и единствено парите, които той получава за труда си?

Не всичко може да се купи с пари (но да разполагаш с тях е огромно предимство). Малките компании нямат възможността да осигуряват заплати в същите размери спрямо големите им конкуренти. Въпреки това за голяма част от тях е вярно, че специалистите им са достатъчно мотивирани и вярват в крайния успех. Това означава, че те са готови да воюват за по-голям пазарен дял, знаейки, че това по един или друг начин ще се отрази и над техните лични банкови сметки.

Тогава кое е това, което ги е мотивирало да останат и да се бият за тази малка компания, вместо да отидат при големите ѝ конкуренти и да получават двойно или тройно възнаграждение?

Техните генерали и подходът им на управление на тази армия.

Нека да бъдем реалистични! Ако се вживявате в ролята на “големия лош шеф” и се стремите да наказвате всеки служител за неговия неуспех, то няма как да предизвикате уважение сред вашия екип. Войната е загубена за всеки ръководител, зад чиито гръб се появяват шушукания. Повярвайте ми – не искате да чуете какво си говорят хората, защото най-малко то няма да ви хареса.

Няма да предизвикате уважение и ако не се сражавате редом с вашите войници. Не може те да дават жертви в калния окоп, докато вие наблюдавате битката във вашия президентски стол, без дори да си помислите да им подадете ръка.

Вместо това трябва да бъдете генералът, който ще кърви редом със своята армия и който ще ги поведе към победата!

Което означава, че просто следва да изтъкнете вашите лидерски способности. В Интернет отдавна циркулират графики, които сравняват “шефа” и “лидера”. Нека да представя една от тях (разбира се през моята гледна точка):

В крайна сметка в кой от двата образа се разпознахте?

Но нека да бъдем справедливи! Невинаги всичко ще зависи от генерала!

Ако във вашата армия има огромен брой войници, които въпреки мотивацията си не се справят с поставените задачи, то възможностите са две:

• смяна на назначението им – служителите ще воюват по-добре на друга позиция, отколкото на тази, за която те са кандидатствали навремето. Просто им дайте нови задачи, които са съобразени с техните възможности и те ще спечелят всяка битка;
• освобождаване на служителите – понякога просто упоритостта просто не е достатъчна и ще е по-добре за всички, ако този войник отиде да воюва в друга армия;

Истината е, че няма неспособни и некадърни хора! Всеки човек има своята уникална способност. Ако вие я откриете и съумеете да я използвате, то вашата армия ще се е сдобила с поредният силен и уверен в себе си войник. Но ако тя просто не пасва на стратегията ви, то няма смисъл да тормозите себе си и него.

Има и още нещо, което следва да бъде казано в подкрепа на мениджърите. Както е вярно, че няма неспособни и некадърни хора, така е и вярно, че има служители, които просто ще злоупотребят с вашето доверие.

Вие може да бъдете перфектният лидер, но не забравяйте, че вашият екип си има свои строго индивидуални задачи и те трябва да бъдат изпълнени от тях самите, а не от вас. Казвам това, защото не е рядкост служителите да затрупват мениджъра с части от техните задачи и така той да не успее да изпълни своите задължения. Спомнете си книгата “Едноминутният мениджър и маймунката”.

Желаете да получите още вдъхновение за лидерство? Моята огромна препоръка е да прочетете книгата на Марк Макнийли „Сун Дзъ и изкуството на войната в бизнеса„. В нея авторът разглежда философията на древния военачалник и я прилага спрямо актуалните бизнес проблеми.

А сега – време за победа!

Желая ви успех, скъпи мениджъри!