Аз не мога да се справя с това! Това просто не може да стане! Не знам как да го направя, следователно не мога!
Какво мислите за тези думи? Но моля ви – бъдете искрени! Замислете се колко пъти сте ги казвали или сте ги мислели (дори и да не са били формулирани точно по този начин). Каква беше бройката им, да речем през изминалия месец? Всъщност това няма никакво значение, защото в някои критични ситуации е достатъчно дори и само веднъж да решите, че не можете да се справите с нещо и от това да загубите много.
Но аз ви разбирам! О, да аз наистина ви разбирам, защото и аз съм изпадал в клопката на думите „не мога“. При това по-често, отколкото би ми се искало. Истината е, че всъщност всеки един от нас може да се справи с почти всичко. Важното е просто как ще подходи към проблема. И както вече се досещате паникьосването и изричането (или помислянето) на думите „Аз не мога“ изобщо не е решение!
Нека да разгледаме този характерен за нас хората капан, в който обичаме да попадаме от време на време.
Когато решите, че не сте способни да се справите с нещо, вие просто се самоуспокоявате и/или се опитвате да прехвърлите отговорността на някой друг. А най-често изричането на думите „не мога“ означава чисто и просто „не искам“. И макар, че всички знаем тези общочовешки истини, то ние все пак съвсем удобно се опитваме да се измъкнем, като продължаваме да твърдим, че не можем да се справим с даден проблем.
А опитахме ли?
Как по-точно достигнахме до извода, че наистина не можем да се справим? Защото аз съм съгласен, че има дейности, които са предназначени за точно определени хора и не са за всеки от нас, но те са сравнително малко на брой. Тоест няма как да очакваме (примерно) от един професионален международен шофьор да успее да се справи със сложна хирургическа интервенция, нали така? Но същият този шофьор може да успее да укаже нужната спешна медицинска помощ над пострадалия и своевременно да спаси живота му, докато специалистите пристигнат на местопроизшествието.
А сега да разгледаме една аналогична ситуация в личния живот на хората. Всеки от нас може да обича и да бъде обичан. Една лудо влюбена двойка е на седмото небе от щастие. Е, поне докато не настъпят някои проблеми вследствие на които идилията е нарушена. И доста често и двамата решават, че не могат да се справят с тези проблеми, че връзката им е тотално провалена и няма никакъв шанс тя да бъде спасена. Но, скъпи влюбени, нима някой от вас се опита да направи нещо по въпроса? Нима се опитахте да разберете какво точно не върви и направихте всичко възможно да го поправите или превъзмогнете? Няма да продължавам по-нататък с тази тема, защото не съм тесен специалист по нея, но за мен има само една единствена ситуация, при която проблемите на една двойка не могат да бъдат превъзмогнати и тя е, че те просто не се обичат истински и не си вярват. Може и да греша, разбира се. 🙂
Но мисля, че разбрахте моята идея – няма как да знаем дали можем да се справим с нещо докато не опитаме и не дадем всичко от себе си. Но, за да решим да опитаме, трябва да имаме воля за това. А също така няма да е зле и да разполагаме с нужната техника.
Какво имам предвид?
Нека да ви разкажа една история от моето професионално развитие до този момент. Преди време аз бях попаднал (отново) в капана на думите „не мога“. Бяха ми възложени нови задачи, които определено ме затрудняваха. Отделно имах и тежък период, но това не оправдава първосигналната ми реакция, че няма как да се справя с тях. Но моят пряк ръководител ме разбра и реши да ми помогне. След кратък разговор с него той ми отправи следното предизвикателство – всеки път, когато реша, че не мога да се справя с даден проблем, да започна да разсъждавам алтернативно чрез думите „Ами ако можех?“. Признавам си, първоначално ми беше странно как това ще ми е от полза, но тъй като уважавам моя пряк ръководител и му вярвам, аз реших да го послушам и да приложа съвета му (или в случая по-точно казано да приема предизвикателството му).
И така – започнах да мисля как бих постъпил, ако можех да се справя с дадената ситуация. В един момент съзнанието ми започна да подрежда логическата последователност на стъпките, които бих предприел, ако наистина можех да се справя с поставените ми задачи. Някои от тях бяха наистина непосилни за мен, но други бяха съвсем прости. В този момент реших да се замисля дали мога да открия алтернатива на стъпките, които ме затрудняват и постепенно установих, че такава алтернатива съществува и тя е изцяло по моите възможности. В този момент си създадох план за действие и започнах да го прилагам. Резултатът беше, че успях да се справя с нещо, което изглеждаше напълно невъзможно (или поне прекалено сложно).
Затова изводите, които аз направих са:
- всяка една ситуация изглежда прекалено сложна (и дори невъзможна), само и единствено, ако не се опитаме да я разгледаме в детайли и не потърсим алтернативи за справянето с нея;
- алтернативи почти винаги има;
- дори и да стигнем до фаза, която наистина не е по силите ни и няма подходяща алтернатива за нея, то следва да помислим кой от колегите (или близките) ни би могъл да ни помогне за нея и по какъв начин – останалото е просто въпрос на колегиален (и откровен) разговор и коректно отправена молба за асистенция;
- включването на алтернативите в план за действие и стриктното му приложение водят до успешно справяне със ситуацията;
- докато разсъждаваме над изготвянето на този план и докато осъществяваме приложението му трябва да сме фокусирани само и единствено над краткосрочните дейности – така изпитваме удовлетворение от прогреса до този момент и не се натоварваме излишно;
- липсата на излишно натоварване премахва стреса, което е много важно за справянето със следващите задачи от плана;
И в крайна сметка – аз успях. След този случай започнах да прилагам тази техника за всяко нещо, с което ми се наложи да се сблъскам. Повярвайте ми – това дава резултати! 🙂
А сега единствено ми остава да отправя предизвикателството и към теб – какво би направил с всяка сложна ситуация, ако МОЖЕШЕ да се справиш с нея?
Ти си на ред! 🙂
Чудесна, вдъхновяваща и ценна статия!