Здравейте, приятели!
В тази публикация ще ви представя Йордан Желязков – млад и талантлив писател на фентъзи. Той ще сподели с вас своя личен опит в груповото финансиране (краудфъндинг) и също така ще представи проекта, над който в момента работи.
Йордан е завършил магистратура по “Творческо писане”, а неговата бакалавърска степен е “Маркетинг”.
Преди да преминем към въпросите, които аз му зададох за целите на статията, нека да изясня какво представлява crowdfunding-а по своята същност.
Груповото финансиране е способ за набиране на средства от голям брой хора, използвайки всички налични онлайн комуникационни възможности (най-вече социалните мрежи).
Краудфъндинг кампаниите целят получаването на сравнително малка сума от всеки член от таргет аудиторията. Така на принципа “капка по капка – вир става” се достига до крайната цел на кампанията. В замяна предприемачите, които целят получаването на средствата предоставят различни награди, за да се отблагодарят на всеки подпомогнал тяхната кампания. Тези награди се наричат perks, gifts и други в зависимост от платформата, чрез която се провежда кампанията.
Crowdfunding-а се характеризира с непрекъснато нарастваща популярност и освен набиране на средства, този метод за финансиране представлява и изключително мощно оръжие за онлайн маркетинг. Директният контакт с аудиторията подпомага за спечелване на нейното доверие и за по-голям brand awareness.
За успешното провеждане на кампании за групово финансиране са създадени редица онлайн платформи.
Но нека да не губим повече време и да видим какво Йордан може да ни каже за краудфъндинга по същество.
Защо избра crowdfunding-а като средство за финансиране на твоята книга?
Основната причина да избера crowdfunding пред други методи за финансиране като евро-, национални или общински фондове бе желанието да достигна до по-широка аудитория. Груповото финансиране не е просто способ за събиране на пари, но и изключително полезен маркетингов инструмент за увеличаване на популярноста ти. Много crowdfunding кампании, особено на запад, въобще не се правят заради пари – правят се за разширяване на обхвата, както и за утвърждаване на идея, най-вече в бизнес и техническите среди. Въобще не е рядко един служител да заходи към шефовете си с една идея и те да му възложат да събере 25% от финансирането и през crowdfunding, с което да докаже потенциала ѝ и след това да я осъществят.
До голяма степен това го имаше като мотивация и при мен, макар все пак да бе вторично след нуждата от финанси – целта ми не е просто да събера едни пари и да направя превод, а да положа основите на едно успешно и дългогодишно издаване на западния пазар, а за това трябва да достигна до англоезичната аудитория по колкото мога повече начини.
Как планира своята кампания? Какви трудности срещна и как оценяваш развитието ѝ?
Планирах тази кампания изключително дълго време. Идеята за това ми дойде още преди 2-3 години и от тогава насам чета интензивно книги, статии и прочие. Разбира се, под интензивно нямам предвид “24/7”, но при всички положения съм отделил сумарно няколко пълни месеца в обмисляне и подготовка. Статистиката казва, че преди успешна кампания за групово финансиране трябва да се отделят едни минимум 6 месеца, в които да се занимаваш само с това, а аз не го направих така – подготвях се много, но и твърде разпокъсано, като конкретно през последните няколко месеца преди кампанията далеч нямах достатъчно време за нея. В резултат допуснах и доста грешки – като започнем от не-оптимално направено видео, минем през грешно избран ценови таван (трябваше да избера $2000 вместо $2500), та стигнем дори и до грешно избрана crowdfunding платформа – трябваше да избера по-нишови платформи като PubSlush или Publishizer. Ако не бях допуснал тези (и някои от многото други по-малки) грешки вярвам, че вече щях да съм достигнал 100% от целта си.
Кога е успешна една crowdfunding кампания?
Зависи. Очевидният отговор е “Когато достигне 100%”, но не е задължително да е само това. Аз лично възприемам своята кампания за успешна към момента и ще продължа да я приемам за успешна, дори и да не стигне до 100%. Събраните до сега пари ще са ми достатъчни за основната част от дейностите по издаването, така че дори и да не събера остатъка – ще се справя. Разбира се, ще се радвам ако кампанията стане “напълно успешна” – това ще ми помогне още изключително много, но дори и в момента съм доволен от развитието ѝ.
А офлайн маркетинга? Каква е връзката му с crowdfunding кампанията и brand awareness-а?
Офлайн маркетинга си е важен, но не толкова за самата crowdfunding кампания, колкото просто за brand awareness. Идеален пример е едно интервю, което наскоро дадох на живо по БНТ2 – 10 минути, в почти прайм-тайм, излъчени дори и в чужбина, ми донесоха $0 за успеха на кампанията (поне на пръв поглед). Просто ако не си онлайн, до колкото и хора да достигнеш, няма как да им дадеш линк и адекватен call-to-action. А в интервюто се говореше конкретно за кампанията и дори беше показана на екран.
Но това, че тази и други подобни офлайн изяви не ми помагат на кампанията за групово финансиране не означава, че не са полезни в други отношения – най-малкото вече няколко хиляди души в повече знаят за името ми и при следващи срещи с него или с книгите ми, много повече от тях ще откликнат положително. А и получих видео, което вече мога да разпространявам онлайн, така че индиректно дори офлайн изяви могат да бъдат прехвърлени онлайн.
Какви други онлайн/офлайн дейности планираш за промоция на кампанията/книгата ти?
Най-различни, като кои от тях ще се случат реално и кои не – не е сигурно. Например участвах в един конкурс за български фентъзи роман, който трябваше да излъчи победител още в началото на март (още преди началото на кампанията). В него ме обявиха за един от финалистите, но два месеца по-късно все още няма обявен победител и не се знае какво реално се случва. Други неща като предстоящето издаване на български обаче се надявам да не пропаднат. Ако то се случи не само ще му донесе публичност само по себе си, а ще доведе и до множество други събития след себе си.
Колкото до онлайн – more of the same, както се казва. Продължавам активно да пиша по форуми и групи, малко по малко се включват и литературни блогъри с ревюта и статии за книгата и кампанията и така нататък.
Има ли бъдеще crowdfunding-а в България?
Има бъдеще, както има и настояще. От няколко години насам множество български проекти се финансират успешно по този начин, най-вече в бизнес и технологичните среди. Също има успешни български проекти в сферите на музиката, киното и фестивалите, а ако постигна успех – и в сферата на художествената литература. Освен това в момента има няколко изцяло български платформи за crowdfunding (лично аз се сещам за 4, може да има и още). Така че, макар малко хора да са чували за него, crowdfunding-а все пак съществува и у нас. Какво е бъдещето му обаче? Не бих казал, че е чак “светло”, в смисъла на “След 3-4 години ще има стотици успешни български проекти и т.н. и т.н. и т.н.!” България е 7 милионна държава, така че кампании “от българи за българи” просто няма как да са успешни, освен ако не са малокалибрени. Колкото до кампании “от цял свят за българи” – няма защо да не се правят и да не бъдат успешни, така както се прави и навсякъде другаде сред развитата част от света.
Какви други алтернативи на crowdfunding-а би препоръчал на читателите на Optibg.com?
Зависи от сферата, в която се развивате, както и от това, до колко имате нужда да развивате чуждестранната си аудитория. Ако последното не е необходимо, бих казал, че финансиране от всякакви видове фондове, акселератори и прочие също са отлични варианти или просто групово финансиране, но през български платформи.
ОК, а сега нека да се спрем над твоята книга. Представи ни я 🙂
“В Ярката им Светлина” е фентъзи роман в класически стил, но и с модерен привкус. Действието й се развива в изцяло фиктивен свят с антични нюанси и мотиви, но и с умерено заземен и реалистичен фантазиен елемент. Кратка е, но успешно проследява историите на три главни и множество второстепенни персонажи, както и установява света, в който тепърва ще предстоят още книги.
Иначе историите на въпросните три главни персоанжа могат да се обобщят с това, че са истории на “малки” хора, сполетени от “големи” събития и загуби, с които те се мъчат да се справят, дори когато това е на практика невъзможно. Или с две думи – това е книга за загубата.
Каква е твоята целева група от читатели?
Изключително широка и разнообразна. В основата, естествено, седят любителите на фентъзи жанра, но и не само – тъй като фантазийният компонент в книгата е доста реалистичен, това прави “В Ярката им Светлина” идеално четиво и за незапознатите с жанра и до момента се е харесала на всички тестови читатели, които по принцип не обичат фентъзи или просто не са се запознавали с него. Освен това, тъй като се опитвам да се приближа до англоезичния читател, същото се отнася и за тях – англоезични почитатели на фентъзи жанра, но и читатели по принцип.
Умишлено съм избягвал всякакви типично български мотиви във “В Ярката им Светлина”, тъй като за мен фентъзито е жанр, който трябва да изкарва читателя от наличната действителност и съответно книгата би следвало да се хареса на всички читатели, без значение от националността им.
Да очакваме ли продължение на историята в книгата ти?
Категорично, да. Вече съм написал няколко разказа, които се явяват допълнения към романа, а освен това съм започнал и работа по следваща книга и вече имам готови 150 страници от нея. Планирам още множество творби в този фиктивен свят – не директни продължения на “В Ярката им Светлина”, а просто книги, развиващи се в същата реалност. Целта ми е всяка една от тези книги да е самостоятелна и да не обвързва читателя с прочитането на още 13 други романа след себе си, но едновременно с това и всички взети заедно да се допълват в една по-голяма картина, така както и световната литература реално описва картината на нашия свят.